07 февруари 2010, неделя

Най-смешното нещо

На всички им се случва нещо смешно – на някои хора по-често, а на други по-рядко. Има смешни неща, които произлизат от някаква голяма глупост или нещо нелепо в живота на човека.

Коя е най-смешната случка, която се е случвала в световната история?

В Псалм 2 е описана толкова смешна случка, че Господ не издържал и започнал да се смее на тази глупост, която се е случила.

Псалом   2

1. Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?

2. Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

3. и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си!

4. Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе.

5. Тогава ще им говори в гнева Си и ще ги ужаси в яростта Си.

6. Ще каже: А Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм!

7. Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.

8. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища.

9. Ще ги управляваш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд.

10. Затова сега, вразумете се, царе, поучете се, земни съдии.

11. Слугувайте на ГОСПОДА със страх и радвайте се с трепет.

12. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него.

Тази случка накара Господ да се засмее, но развръзката е доста далече от смешна. За някой хора тя е радостна , а за други е най-големият ужас, който може да има се случи.

Това е една много интересна част от Библията, която описва отношенията между народите и Господ – описва позицията на народите, позицията на Господ и развръзката в тия отношения. Това е един псалм, състоящ се само от 12 стиха, но разказва цялата световна история на кратко.

Нека да видим какво се случва, защо се случва и как ще свърши всичко накрая.

Във първите 3 стиха се описва едно събитие, което е започнало много отдавна, но все още не е завършено. Това е бунтът на хората против Бог.

  1. ст. 1"Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?" - това е един въпрос, който авторът на този псалом задава.

Кои са езичниците? – хората по света, които говорят на различни езици. В числото на народите не влизат два народа – Израел и Божият народ (църквата).

Какво правят тези хора? – разяряват се и замислят суета. Какво прави едно разярено животно? То иска да напада, да разкъсва, да погубва.

Битие 6: 11-13 "И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!"

(Тук е описана причината поради която Бог изпраща потоп на земята.)

От къде идва това насилие? Хората винаги се бият и се изтребват, и воюват в най-различни варианти – народ срещу народ, племе срещу племе, съсед срещу съседа, брат срещу брат и сестра срещу сестрата. Земята се напълва с насилие. За какво се бият хората? – за земя, за храна, за пари, за жени, за чест и за слава,за отмъщение, за власт. И това е защото човешкото естество е такова. Много често, ще чуете, че човек вътре в себе си е добър. Това не е вярно. Всеки човек е зъл. В резултат на възпитание, отношение и грижа, той може да бъде по-добър и по-безопасен, обаче в самото си естество е лош.

Колкото повече хора са събрани на едно място, толкова по-голямо зло могат да причинят те. Те се разяряват и яростта им е ужасяваща. Библията ги сравнява с безбрежният океан, който никога не утихва и винаги реве, като една свирепа морска буря. "Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват!" Исая 17:12. Тази аналогия въобще не е случайна. Тези развълнувани вълни не могат да бъдат спрени от нищо.

  1. "Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си! " – ето това е суета

Тази суета е един дълбоко вкоренен бунт срещу Бог и Неговият Помазаник. В Бит 11:1-9 е описано началото на бунта против Бог. Този строителен проект се нарича "ВАВИЛОН" – организираният бунт против Бог - и е все още във действие."И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят. Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си."Бит. 11:6,7. Суетата е нещо празно, безсмислено и нещо, което преминава. Суетата е желанието да се почувстваш велик и славен, да достигнеш високо до небето. Световната тенденция днес е един нов Вавилон – всички хора да живеят заедно и да правят всичко заедно, а Господ е искал точно обратното – да се разпръснат и да населят, и владеят цялата земя. Господ е казал за хората във Вавилон "и вече няма да им бъде невъзможно нищо". Една друга личност беше казала много преди това "и ще бъдете като Бога". Това звучи много примамливо. Господ обаче проявява милост към хората и ги разпръсква.

Какво биха решили да направят хората, че Господ решава да ги спре?

Бит. 6:5 "И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден." Хората не биха намислили да направят нищо добро.

Кои са тези връзки и въжета? Хората искат да бъдат независими и не искат някой да ги командва, особено пък Бог. Във никакъв случай да не е Господ. Защо да не е Господ? Защо хората толкова много мразят Господ? Защото те са излъгани, заслепени и са измамени, че сами могат да бъдат богове. От кого са измамени? От инициатора на проекта "ВАВИЛОН". Те не искат Господ да бъде цар и да царува.

  1. Каква е реакцията на Господ? Най-напред Той се разсмива. ст. 4 "Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе."

Най-смешното е, че хората наистина си вярват, че могат да заемат мястото на Господ.

Бруталността на човешката машина е нещо много страшно и човек ако се изправи срещу нея, ще бъде смазан. Обаче от Божията гледна точка това изглежда жалко и нелепо.

Представете си когато Господ дойде на земята хората с какви високотехнологични, ядрени и биологични оръжия ще воюват срещу Него. Просто не можем да си представим! А Господ ще воюва срещу тях с един меч и с дъхът на устата Си!(Откровение 19:11-21) Един меч и дъх на уста! Само че тези неща принадлежат на Господ.

Бунта на хората срещу Господ е най-голямата възможна глупост, затова Библията нарича хората, които Му се противят и отхвърлят Неговата власт "безумни".

Техният ум е заслепен и те са слепи, жалки и смешни. Господ така гледа на тях. Безумният няма реална представа затова как стоят в действителност нещата.

Освен глупост, това действие на безумие има и една друга страна – една удивителна поквара и злина.

  1. Затова Господ спира да се смее и преминава към действие.

ст. 5 "Тогава ще им говори в гнева Си и ще ги ужаси в яростта Си."

Той решава да накаже бунтовниците. Този бунт ще бъде смазан. Яростта и мощта на народите е като едно кихане пред Божият гняв. Когато хората чуят Божият глас, те ще кажат на планините: "Паднете върху нас!" и на хълмовете: "Погребете ни!". Земетресението ще бъде една сладка радост пред възможността хората да застанат лице с лице пред Бог.

  1. Тогава Бог ще каже: ст. 6,7 – "Ще каже: А Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм! Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих."

Тронът вече е зает и на него седи Господ Исус Христос. Той е единственият, който заслужава да седи на този трон, защото този трон е предназначен за Него. "Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи." (Колосяни 1:15-17)

Сион е един хълм в Ерусалим. В цялата световна история, най-ожесточените войни са били срещу еврейският народ. Хората мразят евреите. И тази тяхна ненавист е израз на бунта им срещу Бог. Защо ги мразят? Защото Бог ги е избрал за Свой народ. Господ е избрал Сион и това няма а се промени никога. Хората мразят Бог, мразят и евреите и разпространяват слухове, че те са в дъното на всички злини на света.

  1. ст.8,9 "Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища. Ще ги управляваш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд."

Помазаникът – Христос – получава власт над цялата земя и всички народи. Тая власт никой не може да Му я отнеме. Той ще ги строши и ще ги стъпче. Ще напои земята със кръв и ще нахрани ята лешояди с плътта на враговете си. Нито един от бунтовниците срещу Господ няма да оцелее. Това го гарантира Библията. Във Исая 13:1-13 е описано наказанието над вавилонският цар, но то се отнася и за крайното наказание над княза на този свят. Това е участта на бунтовниците.

  1. Затова Господ отправя съвет: ст. 10 "Затова сега, вразумете се, царе, поучете се, земни съдии." - Истината не е скрита! Съобразете се с нея! Вие сте предупредени!"

Исая 14:1-23 тези думи са пророчестов за края на вавилонският цар, но той не е Навуходоносор

  1. ст. 11 "Слугувайте на ГОСПОДА със страх и радвайте се с трепет."

Много интересно как Господ говори страшни неща и изведнъж казва: "Слугувайте Ми и се радвайте!". Това е защото нещата са неизменно свързани. Всеки, който слугува на Господ със страх получава радост от това, зашото Той е благ.

  1. ст. 12 "Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв."

Целувайте Сина и бъдете приятели с Него, зада не погинете, защото времето, което остава е съвсем малко. "Блажени всички, които се уповават на Него." Те ще царуват с Него и ще споделят Неговата радост и власт. Това са онези, които са дезертирали от редиците на "вавилонският" цар и са преминали на страната на Помазаника. Тези, които са сключили мир със Бога. Те могат всеки ден да живеят със радост в Него. Те са победителите!

Момчил Петров

02 януари 2010, събота

Какви трябва да бъдем като християни

Из словата на Св. Йоан Златоуст (347-407)

Св. Иоан Златоуст. Детайл от мозайка от 1040 г., от Светителския чин в Софийский Собор в Киев. Източник: artclassic.edu.ru. Християните трябва да живеят като Христови ученици, съобразявайки се с това, което води към Христа: "Вземете Моето иго Върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29).

Християните са словесно стадо на Иисуса - затова трябва да слушат гласа на собствения си Пастир и само подир Него да вървят: "Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми" (Иоан 10:27).

Християните са лози на Христовото лозе, затова по живот в Него трябва да са вкоренени, в Неговото име да принасят плод, всичко да правят и да имат, което е свойствено и достойно за Христа: "Аз съм лозата, вие пръчките" (Иоан 15:5).

Християните са членове от Христовото тяло - затова във всяко дело трябва да бъдат съвършени, според повелите на Господа и даровете на Светаго Духа, съответствено на Главата, която е Христос: "Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?" (1 Кор. 6: 15).

Всеки християнин е невеста Христова - затова той трябва да пази чистота във всичко, според единствената воля на Младоженеца: "Сгодих Ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица" (2 Кор. 11:2).

Християните са Божии храмове - затова следва да се с8ети, чисти и изпълнени само с това, което принадлежи за служба на Бога: "Защото вие сте храм на живия Бог" (2 Кор. 6:16).

Християнинът трябва да стане чиста и непорочна жертва за Бога, който във всичките си членове и свойства да пази здраво благочестие: "Моля Ви, братя. да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение" (Римл. 12:1).

Християните са чеда Божи и затова е необходимо да се преобразят в образа на Бога, доколкото е възможно, според мярката на човешките дарования: "Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос" (Гал. 4:19),

Какво е свойствено на християнина? "Вяра, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).

Какво е свойството на самата вяра? Несъмнена увереност в истинността на боговдъхновените слова, която да не се разклаща от никакво съмнение, откъдето да се поражда то.

Какво е свойството пък на верния? Да притежава такава твърда увереност, че да не се осмелява нищичко да прибави или отстрани от вярата си!

Какво пък е свойствено на Бога от страна на християнина? Да Го люби, да изпълнява заповедите Му и да цени славата Му.

Какво е свойството на любовта към ближния? Да не търси своята полза, а ползата на ближния.

Какво е още необходимо за християнина? Да се очисти от всяка скверност на духа и плътта, да твори святост със страх Божии, да служи на любовта Христова, да стане свят и непорочен, та така да приема тялото и кръвта Христова за спасение! От всичко най-важно за християнина е - да бъде всякога готов да посрещне Господа, защото никой не знае часа на пришествието Му.

За истинското богатство

Св. Иоан Златоуст

Богатството, съчетано с добри дела, е добро.

В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: "Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща" (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.

"Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника" (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро - богатство не по наименование само, но най-вече - на дело!

Онова богатство (материалното - бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство - богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.

По какъв начин? Ще ви кажа.

Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите - раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.

Странно е наистина - користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.

И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.

За милосърдния човек се казва: "Да го възнагради Бог!" - Но какво благодеяние си получил ти от него? - Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово - бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си."

Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.

Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: "Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!"

Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: "Негодник, коварен, нечестив!"

- Но каква обида ти си получил от него?

- Аз - никаква, но моят събрат."

И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?...

За славата и славолюбието

Св. Иоан Златоуст, из "Тълкувание на Евангелието от Матея"

(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?

Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.

Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: "Нека ти е известно, царю!" (Дан. 3:18). (…)

Препечатано от Църковен вестник, декември 2001 година

Беседа за това, че Бог не е виновник за злото

Св. Василий Велики (330-378)


Много мъдрост ни показва чрез светия псалмопевец цар Давид действащият в него Дух. Понякога пророкът, описвайки собствените си страдания и мъжеството, с което посрещал несгодите в живота, чрез своя пример ни оставя най-ясното учение за търпението. Например когато казва: "Господи, колко се умножиха враговете ми!" (Пс. 3:1). А друг път той изобразява Божията благодат и бързината, с която Бог помага на истински търсещите Го, и тогава казва: "Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда!" (Пс. 4:2), изразявайки се еднакво с пророка, който казва: "Ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме!" (Ис. 58:9), тоест не успял още да позове, и Божият слух е доловил вече края на призива. Още, принасяйки молитви и моления към Бога, ни учи как живеещите в грехове трябва да умилостивяват Бога. "Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай" (Пс. 6:2). А в дванадесети псалом показва някаква продължителност на изкушението с думите: "Докога, Господи, ще ме забравяш докрай?" (2 ст.) - и в целия псалом ни учи да не губим дръзновение в скърбите, но да очакваме Божията милост и да знаем, че Бог според особеното си домостроителство ни предава на скърби според вярата на всекиго, изпращайки съответни изпитания.

Затова, като казва: "Докога, Господи, ще ме забравяш докрай?" - и: "Докога ще скриваш лицето Си от мене?" - веднага преминава към безумието на невярващите хора, които, щом срещнат дори малко огорчение в живота, непонасяйки затруднителните обстоятелства, тутакси започват да се съмняват в мислите си: грижи ли се Бог за нашия свят, следи ли делата на всекиго, въздава ли всекиму справедливо? После, като видят, че неприятното им положение все още продължава, затвърдяват лукавото си мнение и решително мислят в сърцето си, че няма Бог. "Рече безумен в сърце си: няма Бог" (Пс. 13:1). А който е вложил това в ума си, той вече без предпазливост се отдава на всеки грях. Защото ако няма съдия, който въздава всекиму според делата, то кое би възпрепятствало да притесняват бедния, да убиват сираци, да умъртвяват вдовица, да се осквернят с нечисти и мерзки страсти, всякакви скотски въжделения? Затова като следствие от мисълта, че няма Бог, прибавя: "Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела" (ст. 1). Защото е невъзможно да се отклони от правия път този, който не боледува в душата си от забравяне на Бога. Защо езичниците са предадени "на извратен ум - да вършат това, що не прилича" (Рим. 1:28)? Не е ли затова, че казаха: "Няма Бог"? Защо те паднаха в "срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете""славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги" (Рим. 1:23)? (Рим. 1:26-27)? Не е ли затова, че

Затова като действително лишен от ум и разум е безумец този, който казва: "Няма Бог." Но близо е до него и ни най-малко не отстъпва в безумието му и онзи, който казва, че Бог е виновник за злото. А предполагам, че грехът им е еднакво тежък, понеже и двамата в еднаква степен отричат благия Бог: първият - като казва, че няма Бог, а вторият - твърдейки, че Той не е благ. Защото, ако Бог е виновник за злото, то очевидно не е благ. И в единия, и в другия случай се отрича Бога.

"Откъде - казват - са болестите? Откъде безвременната смърт? Откъде унищожението на градове, корабокрушенията, войните, епидемиите? Това е зло - продължават - и впрочем всичко това е Божие произведение. Ето защо кого другиго освен Бога да считаме отговорен за станалото?"

И така, доколкото засягаме често повтарян въпрос, тръгвайки от някое прието от всички начало и по-внимателно разглеждайки предложения въпрос, ще се опитаме да направим за него разбираемо и подробно изяснение.

Необходимо е предварително да утвърдим в мислите си следното: доколкото ние сме творение на благия Бог и сме във властта на Този, Който устройва всичко, което ни засяга - и важното, и маловажното, не може да претърпим нищо без Божията воля и ако нещо търпим, то не е вредно или не е такова, че да би могло да се промисли нещо по-добро. Защото, макар смъртта да е от Бога, без съмнение тя не е зло; освен ако някой нарече зло смъртта на грешника, понеже за него изходът оттук става начало на мъчения в ада. Но пак не Бог е причина за злините в ада, а ние самите, защото начало и корен на греха е онова, което зависи от нас - нашата свобода. Възпирайки се от злото, бихме могли да не търпим никакво бедствие. Но доколкото сме уловени в грях от сластолюбието, можем ли да представим някакво благовидно доказателство, че не сме станали виновници за своите собствени горести?

Затова едно е злото само в нашите усещания, а друго е злото в собствената си природа. Злото само по себе си зависи от нас като несправедливостта, разпътството, неразумието, плахостта, завистта, убийствата, отровите, лъжливите дела и всички еднородни с тях страсти, които, осквернявайки душата, създадена по образа на Твореца, обикновено помрачават красотата й. Освен това зло наричаме онова, което за нас е трудно и болезнено като усещане: телесните болки, раните на тялото, недостиг на необходимото, безславие, загуба на имущество, загуба на близки. Впрочем всяко от тези бедствия мъдрият и благ Господ ни изпраща пак за наша полза. Отнема богатството у тези, които го използват за лошо, и така съкрушава оръдието на тяхната неправда. Изпраща болести на ония, за които е по-полезно членовете им да бъдат свързани, отколкото безпрепятствено да се устремяват към греха.

А гладът, сушата, дъждовете са някакви общи бедствия за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, превишило мярата. Както лекарят, макар да причинява на тялото неудобства и страдания, все пак е благодетел, понеже се бори с болестта, а не с болния, тъй и Бог е благ, когато чрез наказание на частите устройва спасение на цялото. Те не обвиняваш лекаря, че той в тялото едно реже, друго изгаря, а трето съвършено отнема. Напротив, плащаш му, наричаш го спасител, защото е овладял болестта в малка част на тялото, докато не се е развила в цялото тяло. Но когато виждаш, че от земетресение се е сринал върху жителите град или в морето се е разбил кораб с пътници, не се боиш да отправиш хулни думи към истинския Лекар и Спасител. Ти би трябвало да разбереш, че при умерени и излечими болести хората имат полза и само от грижите за тях; но когато се оказва, че страданието не отстъпва на лечебните средства, тогава става необходимо да се отдели повреденото, за да не се разпространи болестта по-широко и да не премине в главните органи. Затова, както за рязането и изгарянето не е виновен лекарят, а е виновна болестта, тъй и изтребването на градове, имайки за начало прекомерни грехове, не хвърля върху Бога никакъв укор.

Но казват: "Ако Бог не е виновен за злото, то защо е казано: "Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие" (Ис. 45:7)? И още се казва: "Слезе от Господа злочестие към портите иерусалимски" (Мих. 1:12). И: "Става ли в град злополука, която да не допуснал Господ?" (Амос 3:6). И в Моисеевата песен е казано: "Вижте сега, (вижте), че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя" (Втор. 32:39).

Но за разбиращия смисъла на Свещеното Писание нито едно от тези места не крие в себе си обвинение към Бога, че е виновник и творец на злото.

Защото казващият: "Аз създавам светлината и творя тъмнината", обявява с това, че Той е Създателят на творението, а не творец на злото. Творец и Художник на това, което в творението изглежда противоположно, нарекъл Той Себе си, за да не си помислиш, че един е виновник за светлината, а друг - виновник за тъмнината, и за да не започнеш да търсиш друг създател на огъня, друг - на водата, друг - на въздуха и друг - на земята; понеже тези стихии по противоположните си качества изглеждат като че ли противоборстващи една на друга; както и действително се е случило с някои хора, от което те изпаднали в многобожие.

"Правя мир и причинявам бедствие". Особено твори мир у тебе, когато с доброто учение умиротворява ума ти и умирява страстите, въставащи в душата. "Причинява бедствие", тоест преобразува злото и води към по-добро, за да може, преставайки да бъде зло, да приеме свойство на добро. "Сърце чисто, създай в мене, Боже" (Пс. 50:12). Не отново да сътвориш, но да обновиш овехтялото от греха. И: "Да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек" (Еф. 2:15). Да създаде не в смисъл да сътвори от небитие, но че преобразува вече съществуващите. И: "И тъй, който е в Христа, той е нова твар" (2 Кор. 5:17). Още и Моисей говори: "Не е ли той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?" (Втор. 32:6). Тук думата "създаване", поставена след думата "усвояване" ясно ни дава да разберем, че тя доста често се употребява в смисъл на "подобряване". Затова "творящият мир" твори мир чрез преобразуване и привеждане на злото към по-добро.

Освен това, ако под "мир" разбираш прекратяването на войните, а като зло назовеш трудностите, съпровождащи воюващите - дълги походи, трудове, бдения, безпокойства, проливане на пот, рани, убийства, превземане на градове, поробване, отвеждане в плен, жалкия вид на пленниците и въобще всички тъжни последствия от войните, всичко това се случва според справедливия Божи съд. Содом бе изгорен вследствие на беззаконните му дела. Иерусалим бе разрушен и храмът опустошен след покушението на иудеите против Господа. Но как другояче би било справедливо да стане това, ако не чрез ръцете на римляните, чрез които предадоха Господа неговите врагове?

Думите:"Аз моря и съживявам" може да се приемат във всякакъв смисъл. За много хора и страхът е назидателен. "Аз раня и Аз церя". И това е полезно даже в буквалния смисъл на думите, защото поражението внушава страх, а изцелението пробужда любов.

Но ти можеш да намериш в казаното и висш смисъл. "Аз моря" - чрез греха, и "съживявам" "външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява" (2 Кор. 4:16). Затова не разбирай, че едного убива, а другиго съживява, но че един и същи човек оживотворява чрез това, с което поразява, съгласно притчата, която казва: "Ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята" (Прит.23:14). И така, поразява се плътта, за да се изцели душата: умъртвява се грехът, за да живее правдата. - чрез правда. Защото в каквато степен

Когато чуваш: "Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ", разбирай че в Писанието се говори за бедствия, сполетяли грешниците, за да се обърнат от греховете си. Тъй е казано: "Да те смири и те изпита, та да ти стори отсетне добро" (Втор. 8:16), прекратявайки неправдата, преди да се е разляла безмерно, като поток, удържан от твърда стена и преграден.

Затова болестите, сушата, безплодието на земята и бедствията, срещащи всекиго в живота, пресичат нарастването на греха. И всяко зло от този род се изпраща от Бога, за да предотврати истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия обуздават греха. И така, Бог изтребва злото, а злото не е от Бога. И лекарят премахва болестта, а не я влага в тялото. Разрушаването на градове, земетресенията, наводненията, гибелта на войски, корабокрушенията и всяка гибел на много хора, причинена от земята, от морето, от въздуха или огъня, е следствие, за да помъдреят, да се поправят оцелелите. Затова злото в собствен смисъл, т. е. грехът - най-точното му определение, - зависи от нас самите, понеже по нашата воля е да се предпазим от порок или да бъдем порочни. А от другите злини едни, като подвизите, са нужни, за да се покаже мъжество (например страданията на Иов); а други се изпращат като лекарство от грехове (например при покаянието на цар Давид). И още знаем страшни наказания от друг род, допускани от праведния Съд Божи, които с примера си правят целомъдрени останалите. Така фараонът бил потопен с цялата му войска. Тъй били изтребени предишните жители на Палестина.

Затова, макар че апостолът нарича такива "съдове на гняв, приготвени за погибел" (Рим. 9:22), не бива да мислим, че фараонът е бил лошо сътворен; а напротив, като слушаш за съдовете, разбирай как всеки от нас е сътворен за нещо полезно. Както в големия дом един съсъд е златен, друг сребърен, друг - глинен, а друг - дървен (2 Тим. 2:20), и от личната воля на всеки от нас зависи сходството ни с едно или друго вещество (нравствено чистият и честен човек е златен съд, по-нисшият по достойнства е сребърен съд, мъдруващият суетно и уязвим от съкрушение - глинен съд, а лесно оскверняващият се от грях - дървен).

И така, научени на това от Бога, имайки понятие кое зло е действително, а именно - грехът, чийто край е гибел, и кое мнимо зло, болезнено като усещане, но имащо сила на добро, като например страданието, изпратено за обуздаване на греха, чиито плодове са вечното спасение на душата - не се огорчавай от разпоредбите на Божието домостроителство и въобще не считай Бог виновен за съществуването на злото и не си представяй, като че злото съществува самостоятелно. Злото е липса на добро. Сътворено е око, а слепотата е произлязла от загубата на окото. Така, ако окото по своята природа не подлежи на повреждане, нямаше да има и слепота. Тъй злото не съществува само по себе си, но се появява при повреждане на душата. То не е неродено, както говорят нечестивите, които правят лукавото естество равночестно на благото естество, признавайки и едното, и другото безначални и висши по произход; то не е и родено, защото, ако всичко е от Бога, то как от благия ще произлезе зло? Безобразното не произлиза от прекрасното, порокът не е от добродетелта. Прочети историята на мирозданието и ще намериш, че там "всичко, що създаде (и ето), беше твърде добро" (Бит. 1:31). Затова злото не е сътворено заедно с това, което е добро. Но и разумните твари, произлезли от Създателя, не са приведени в битие с примес на лукавство. Защото ако телесните твари са нямали в себе си зло при създаването си, то още повече разумните твари, толкова различни със своята чистота и святост.

Но все пак злото съществува и е очевидно колко много е разпространено в целия свят. Затова казват: "Откъде е то, ако не е безначално и не е сътворено?" Изследвайки това, ще попитаме откъде са болестите? Откъде са телесните повреди? Болестта не е нещо неродено, но тя не е и създание Божие. Напротив, животните са сътворени с устройство, което им прилича според естеството им и са въведени в живота като съвършени организми; те боледуват, когато се отклоняват от естественото за тях: или от лоша храна, или от друга някоя болестотворна причина. Следователно Бог е сътворил тялото, а не болестта. Повредила се е душата, отклонявайки се от естественото за нея. А кое за нея е било най-първостепенното благо? Пребиваването с Бога и единението с Него посредством любовта. Отпадайки от Него, тя започнала да страда от различни недъзи. Защо у нея има изобщо възприемчивост към злото? По причина на свободен стремеж, повече от всичко свойствен на разумната природа. Не бидейки свързана с никаква необходимост, получила от Твореца свободен живот като сътворена по образ Божий, тя разбира доброто, умее да му се наслаждава, надарена е със свобода и сила, пребивавайки в съзерцание на прекрасното и в разумно наслаждение, може да съблюдава естествения за нея живот; но има също свободата да се отклони понякога от прекрасното. А това става, когато, преситена от блаженото наслаждение и като в някаква дрямка отпадайки от възвишеното си състояние, влиза в общение с плътта за гнусни наслаждения на сластолюбие.

Високо бил някога Адам не по местопребиваване, а по добра воля; високо бил той, когато, получавайки душа, видял небето, възхитил се на красотата му, възлюбил Благодетеля, Който му дарил наслаждение от вечния живот, поставил го сред рая, дал му началничество по подобие на ангелите, направил го подобен на архангелите и способен да слуша Божествения глас. При все това, намирайки се под закрилата на Бога и наслаждавайки се на Неговите блага, скоро се преситил от всичко и като заслепен пред духовната красота предпочел изглеждащото приятно за плътските очи и над духовното поставил напълването на стомаха.

Скоро той бил извън рая, извън блажения живот, ставайки зъл не по необходимост, а от безразсъдство. Така той, съгрешавайки по причина на погрешен избор, умрял по причина на греха. Бог е живот, а лишаването от живот - смърт. Адам сам си приготвил смърт чрез отдалечаването от Бога според написаното: "Които се отдалечават от Тебе, загиват" (Пс. 72:27). Бог не възпрепятствал нашето разрушение по причини, обяснени по-горе, за да не съхрани самия недъг в нас като безсмъртен, както грънчарят не би поискал да постави в огъня глинен съд, който тече, докато не поправи съответния недостатък.

Но ще кажат: "Защо в самото ни устройство не е заложена безгрешност, така че да не можем да сгрешим, макар да бихме искали?" Затова, защото и ти не признаваш слугите си за добри, докато ги държиш свързани, а когато виждаш, че доброволно изпълняват пред тебе своите задължения. Затова и Богу е угодно не принуденото, но извършеното от добродетел. А добродетелта произлиза от добра воля, а не по необходимост. А добрата воля зависи от това, което е в нас; и което е в нас, то е свободно. Така, който порицава Твореца, че не ни е устроил естествено безгрешни, той всъщност предпочита неразумната природа пред разумната, неподвижната и нямаща стремежи пред природата, надарена със свободна воля и действие.

Това е казано като необходимо отклонение, за да не може човек, изпаднал в бездната на помислите, като губи въжделеното, да загуби и Бога. Затова да престанем да поправяме Премъдрия. Да престанем да търсим по-добро от сътвореното от Него. Макар и да са скрити от нас причините за частните му разпоредби, да утвърдим в душите си, че от Благия не произлиза никакво зло.

С този въпрос във връзка с понятията е свързан друг - за дявола. "Откъде е дяволът, ако злото не е от Бога?" Какво ще кажем на това? При такъв въпрос е достатъчно същото разсъждение, което представихме за лукавството у човека. Защо човек е лукав? По своята собствена воля. Защо дяволът е зъл? По същата причина, защото и той имал свободен живот, и на него била дадена власт да пребивава с Бога или да се отдалечава от Благия. Гавриил е ангел и винаги предстои пред Бога. Сатана е ангел, който съвършено е паднал от своя чин. Първия опазила във висините добрата воля, а последния низвергнала свободата на волята. Но първия го опазила ненаситната любов към Бога, а другия го направило отречен отдалечаването от Бога. Именно това, отчуждаваното от Бога, е зло. Малко движение на окото предизвиква или да гледаме слънчевата страна, или да сме в сенчестата страна на тялото си. И там просвещението е готово за този, който гледа направо, необходимо е омрачението за онзи, който отвръща погледа си към сянката. Тъй и дяволът е лукав, имайки лукавството си според волята си, а не че природата му е противоположна на доброто.

"Защо враждува с нас?" Затова, че ставайки вместилище на всякакъв порок, приел в себе си и болестта на завистта и завидял на нашата чест. За него бил непоносим нашият щастлив живот в рая. С коварство и хитрости измамвайки човека и употребявайки като средство на измама именно същото въжделение, което имал човек - да се уподобява на Бога, той показал дървото и обещал, че чрез вкусване на плода човек ще стане подобен на Бога. Защото казал: "В деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло" (Бит. 3:5). Затова той не е създаден като наш враг, но от завистта е доведен до вражда с нас. Защото, виждайки, че сам е низвергнат от ангелите, не могъл равнодушно да гледа как земнороденият чрез преуспяване се възвисява до ангелско достойнство.

А доколкото е станал враг, Бог запазил у нас съпротива към него, когато отнасяйки угроза към него самия, казал на звяра, който му служил за оръдие: "Ще всея вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе" (Бит. 3:15). Действително вредно е сближаването с порока, защото у сближаващите се такъв съюз на дружба възниква обикновено вследствие уподобяване един на друг. Справедливо е казано: "Не лъжете, лоши беседи развалят добрите нрави" (1 Кор. 15:33). Както в страните с нездрав климат вдишваният дори за кратко въздух напременно предизвиква болест, тъй и лошото общество внася в душата голямо смущение. Затова е и непримирима враждата със змията. Ако оръдието е достойно за такава ненавист, то нима още повече не трябва да воюваме с действащия с оръдието?

Но ще кажат: "За какво е било в рая дървото, с помощта на което дяволът е могъл да успее в злоумисъла си против нас? Та ако я нямаше тая прелъстителна примамка, то как щеше да ни въвлече в смъртта чрез непослушание?" То е било затова, защото била нужна заповед, за да се изпита нашето послушание. Затова е било растение, даващо красиви плодове, че да можем ние, въздържайки се от приятното, да покажем превъзходството на въздържанието, и по право да се удостоим с венци за търпение. След вкусването последвало не само престъпване на заповедта, но и познаване на голотата. "Яде, па даде на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи" (Бит. 3:6-7). А голотата не било необходимо да се знае, за да не се разсейва умът на човека, измисляйки си одежди и защита от голотата, и изобщо с грижи за плътта да отвлича съсредоточеното си внимание в стремеж към Бога.

Но защо не му се предоставиха дрехи веднага след сътворението? Защото не са били прилични нито естествените, нито изкуствените одежди. Естественото облекло е свойствено за безсловесните: такива са пера, козина и груба кожа, способна да защитава от студ и да понася жега. И в това едно животно няма ни най-малко предимство пред друго, защото у всички природата е с еднакво достойнство. А за човека било прилично според любовта към Бога да получава отлични дарования и блага. Упражненията в изкуство биха произвели недостиг на време, което най-вече следвало да се избягва като вредно за човека. Затова и Господ, отново призовавайки ни към райски живот, премахва от душите ни грижата, казвайки: "Не се грижете за душата си - какво да ядете и да пиете - ни за тялото си, какво да облечете" (Мат. 6:25). Затова не било необходимо за човека да има както естествени, така и изкуствени покривала. Напротив, ако би показал своята доблест, за него били приготвени други покрови, които по Божия благодат биха красили човека и щяха да сияят на него във вид на светли одежди, подобни на ангелските, превъзхождащи пъстротата на цветовете, светлостта и лъчезарността на звездите. По тази причина на човека неведнага били дадени одежди, понеже те се предназначавали за него като награда за добродетелта, но дяволската злоба не позволила на човека да ги получи.

И тъй, дяволът станал наш противник вследствие на падението, до което сме били доведени от неговата злоба. И според Божието домостроителство с него сме в борба, за да го победим с послушание и да възтържествуваме над противника. Друго нещо, ако не беше станал дявол, но пребиваваше в чина, в който го поставил отначало Чиноначалникът! Но доколкото станал отстъпник, враг на Бога и враг на човеците, сътворени по образ Божий (той е човеконенавистник по същата причина, по която е и богоборец: той ни ненавижда като творения на Господа, ненавижда ни и като Божие подобие), то мъдрият и благопромислителен Домостроител на човешките дела се възползвал от лукавството му за обучение на нашите души, както и лекарят употребява отровата от ехидна в състава на спасително лекарство.

"Кой е дяволът? Какъв е неговият чин? Какво достойнство има? И защо всъщност се нарича сатана?

- Защото е противник на доброто. Такова е значението на еврейската дума, както знаем от книга Царство. "И Господ въздигна на Соломона противник - идумееца Адера, от идумейски царски род" (3 Цар. 11:14). Дявол е затова, защото бива и подстрекател, и обвинител в нашите грехове, радва се на гибелта ни и изкарва на присмех нашите деяния. А природата му е безплътна според думите на Апостола: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината" (Еф. 6:12). Мястото на началстването му е във въздуха, както говори същият Апостол: "Князът на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието" (Еф. 2:2). Затова и се нарича княз на тоя свят, защото началството му е в надземните области. Тъй и Господ казва: "Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън" (Иоан. 12:31). И още: "Иде князът на тоя свят и в Мене той няма нищо" (Иоан. 14:30). Когато се говори за войнство на дявола, че това са "поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12), трябва да се знае, че Писанието обикновено нарича небето въздух, например "птиците небесни" (Мат. 6:26) - и "възлизат до небесата" (Пс. 106:26), тоест издигат се високо във въздуха. Затова и Господ видял "сатаната как пада от небето като светкавица" (Лук. 10:18), т. е. свален от своята власт, съборен долу, за да го победят уповаващите на Господа. Защото Той е дал на учениците Си "власт да настъпват на змии и скорпии и на всяка вражеска сила" (Лук. 10:19).

Доколкото лукавото му потисничество е победено и земята е пречистена чрез спасителните страдания на Умиротворителя на "всичко, що е на Небесата и що е на земята" (Кол. 1:16), то на нас се проповядва вече Царството Божие. Тъй Иоан говори: "Приближи се Царството небесно" (Мат. 3:2), и Господ навсякъде проповядва "Евангелието на Царството" (Мат. 4:23) и отнапред възгласяват ангелите: "Слава във висините Богу, и на земята мир" (Лук. 2:14), и радостните заради влизането на нашия Господ в Иерусалим възклицават: "Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38). Изобщо хиляди са победните гласове, свидетелстващи за окончателното поваляне на врага; затова, за да не остава никаква борба и никакъв подвиг във висините, никой не се противи и не ни отклонява от блажения живот, но спокойно можем да вървим напред, за да се наслаждаваме вечно на дървото на живота, да се приобщим към което ни пречеше отначало коварството на змията, защото "Бог постави Херувим и пламенен меч... за да пазят пътя към дървото на живота" (Бит. 3:24). Като завършим този път безпрепятствено, да влезем в благодатта на Иисус Христос, нашия Господ, Комуто слава и владичество навеки!

Амин!

Печата се по изд.: Творения Василия Великого, архиепископа Кесарии Кападокийской. Изд. 4, ч. 4. Свято Троицкая Сергиева Лавра, 1901.

Превод Ирина Павлова

12 октомври 2009, понеделник

Господнята трапеза

Откъси от интервю с д-р Джон Милър

Водещ: Вие сте с радиопредаването „Шабат”.

Шалом, Мешпоха! (Мир, Божие семейство!) Мешпоха е еврейска дума, която означава семейство – семейство с еврейско сърце; дума за евреи и неевреи, които стават нов човек в Месията Исус (Йешуа). Пригответе се, да засвирим с внушителния шофар, с цялото величие на Сионската тръба. Искаме всеки човек по лицето на земята да чуе добрата вест. Искаме да запалим сърцето на всеки човек по земята за Месията!

Обещавам ви, че през следващите две седмици, ако следите внимателно това, което предстои да чуете, няма начин да не почувствате сърцето си разпалено за Месията и освен това, за ваша полза, ще бъдете изцелени от всичките си болести. Звучи ли ви интригуващо? На телефона е д-р Джон Милър. Той е доктор по мануална терапия от Тaмпа, Флорида, но не затова съм го поканил в нашето радиопредаване. Поканих го, защото през последните 20 години той е изучавал нещо, което буквално е било откраднато от Църквата. Това е Господната вечеря. Е, ще кажете „Как така Господната вечеря е открадната от Църквата?” Защото дълбокото разбиране по въпроса за Господната вечеря, също както и разбирането за същността на повечето библейски празници, липсва.

Както знаете, Господната вечеря произлиза от последната Пасхална вечеря, известна по света като Тайната вечеря. Сега сме във времето, в което Бог възстановява тайнствата на Църквата. Д-р Милър, искам да Ви задам един въпрос. Вие сте мануален терапевт и сте се посветил да лекувате хората. Ако хората разбираха значението на Господната трапеза и участваха в нея по начина, по който Бог е възнамерявал, бихте ли останали без пациенти– християни – вие и други ваши колеги?

Гост: Да, със сигурност истинските християни нямаше да ми бъдат пациенти. В І Кор.11:29-30 Павел казва: „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” За „починали” в стиха е използвана гръцката дума „спят”, която в гръцкия език означава преждевременно починали. Понеже съм лекар, преди 20 години точно този текст привлече вниманието ми. Павел казва на християните „Не разпознавате Господното тяло, затова сте слаби, болнави и това е причината за преждевременната смърт на някои от вас”.

Водещ: Какво означава да не разпознаваме Господното тяло?

Гост: Господната вечеря има два елемента – кръвта и тялото, защото чрез Господната вечеря има две области за изцеление. Духовното изцеление дойде чрез проливане кръвта на Исус, а физическото изцеление дойде чрез камшичните рани на Христовото тяло. Писанието казва: „Чрез Неговите рани ние бяхме изцелени.” Аз съм израснал в църквата. Всички от рода на майка ми и баща ми са били пастори. Наблюдавал съм как болни хора пристъпват към Господната трапеза, ядат, пият и си тръгват болни. Е, това не съответства на думите на Павел. Проблемът е, че те никога не са осъзнали как да вземат от трапезата. Трябва да разберат, че като ядат хляба, трябва да си спомнят как Христос е бил бичуван на Голгота, преди да Го разпънат и Той умря, за да плати за греха им. Понесе това ужасно бичуване за тяхното физическо изцеление. В Матей 8:17 се казва „Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе”. Докато войникът на Центуриона нанасяше тези 39 камшични удара върху тялото на Исус, Бог нанасяше нашите болести върху Него.

Водещ: Но защо не разбираме това днес? Имам предвид, ако се опре на разума си, всеки добър християнин би казал „Съгласен съм с това, което казва Джон. Вземал съм Господна вечеря през целия си живот, а не се изцелявам. Защо?”

Гост: Всичко, което Бог ни предостави чрез делото на Исус, се приема с вяра. „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово”. Аз съм проповядвал това на пасторски и мисионерски семинари по цял свят и всеки път завършвам с Господна вечеря. След службата хора са идвали при мен и са ми казвали, че са вземали Господна вечеря в продължение на 30-40 години и чак тази вечер са получили различно разбиране. Много от тях са били изцелени в момента.

Водещ: Разкажете ми за този Трой Милър, искам да знам какво е станало с него.

Гост: Трой Милър е пастор на пастори. Той е чудесен проповедник и страхотен музикант. Свири професионално на 17 инструмента. Веднъж бях на проповед на Пери Стоун. Стоун говореше за Господнята трапеза и бяха пуснали клип със свидетелство. Доколкото си спомням, Трой е имал рак на бъбреците. Лекарите са направили биопсия на бъбреците му и са изпратили пробата в патологията. Междувременно Бог говорил на майка му. Казал й да иде в болницата и да вземе Господна вечеря заедно с Трой. Трой и майка му са взели Господна вечеря за изцеление на бъбреците му. Не само бъбреците му се излекували, но докторът по патология казал, че в пробата за лабораторно изследване, през микроскопа наблюдава измиране на раковите клетки.

Духовният закон превъзхожда физическия. Бог е изговорил Слово и тази земя е дошла в съществувание. Има два вида наука – науката на духа и науката на материята, на тази земя. Бог е Творец и на двете. Той каза „Да бъде” и така създаде всичко. Това е духовният закон. Материята, създадена от Бога, следва определени физически закони, които учените са открили – напр. гравитацията. Бог се опитва да ни изведе над този свят, който виждаме. Ние живеем във физически тела, така че сме под въздействието на физически закони. А за духовните закони очите ни трябва да са отворени. Както пророк Илия на планината, когато армията го обградила и неговият слуга го попитал „Какво ще правим сега?”, Илия казал „по-голямо множество са с нас”. Бог трябвало да отвори очите на слугата, за да види всички ангели, които ги бяха обкръжили. Това Бог трябва да направи и със своите хора днес. Този свят толкова много ще деградира, че ако човек не знае как да следва духовните закони, няма да се справи дори с нещата, с които се сблъскваме сега.

Моят голям приятел Хал Линдзи написа книгата „Великата планета Земя” и в нея пише: „В последните времена една трета от хората ще загинат от бактерии.” В Матей 24 глава Исус ни предупреждава за увеличаване на земетресенията и бедствията. Християнски медицински общества се свързаха с Хал и му казаха „Това е лудост. В този век на антибиотици няма болест, която да не можем да овладеем”. Вижте от какво бедстваме сега! Спинът е първата болест, срещу която сме безпомощни и обхваща всяка нация. Знаем за осем бактерии, които ако изпуснем от военно-въздушните сили, ще унищожат света с епидемия. Има един вид инфекция, която може да изяде ръката ти буквално за ден и против нея няма антибиотик. Като бях млад, в моя град имаше Туберкулозна болница. Затвориха я, защото медицината овладя туберкулозата. Сега навсякъде в Съединените Щати отново отвориха Туберкулозни болници. Така че, Божиите хора трябва по-скоро да заживеят според Божиите свръхестествени закони, отколкото според физичните закони на този свят.

Водещ: Знаете ли, Джон, четях за Пасхата, която ще празнуваме само след няколко седмици. Ако кръвта на непорочното агне е намазана върху стълбовете на вратата на дома, никаква язва – точно тази дума е използвана, язва- не може да влезе в този дом, нито да нападне човек, който е вътре в дома. После прочетох Второзаконие 28 глава. Там се казва, че няма да ни постигне никакво проклятие и никаква болест. Толкова е всеобхватно, включва всичко, от което сме защитени чрез кръвта на непорочното агне и ако тази кръв защитава, то колко повече възпоменанието кръвта на Исус! Това е отговорът. Не мисля, че някой би трябвало да се страхува, ако има толкова вяра, колкото евреите имаха при общението с Господа чрез оригиналната Пасха.

Ще поучавате за Господната вечеря. Накрая всички ще участваме в нея и вярвам, че ще имаме повече чудеса и случаи на изцеление от всяко друго предаване, което сме излъчвали с когото и да било друг гост в цялата история на това служение. Очаквам това с нетърпение. Божие семейство, искам от вас да вложите цялата си вяра в това. Искам от вас абсолютно да вярвате, че това ще бъде вашият момент – моментът на вашето освобождение. Доколкото разбирам от поучението Ви, Джон, става дума не само за физическо освобождение. То е духовно освобождение, освобождение на нашия ум и на всяка област от живота ни. Не се сещам за по-подходящо време да направим това. Д-р Милър, моля, започнете поучението си за Господнята вечеря.

Гост: Във вчерашното излъчване говорихме за пасажа от I Кор.11:29,30, който ме наведе на мисълта за изцелителната сила на Господната вечеря: „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” Лично аз съм израснал в църква и ни е проповядвано, че ако вземем от Господната трапеза със скрит, неизповядан грях от нашия живот, ядем и пием осъждение на себе си. Това се разбира от пасажа, който току що прочетох. Но когато анализираме стиховете от Писанието, това изобщо не е смисълът, който Павел е имал предвид. Защото думата „този” е местоимение и подлог, употребен за грешника, който яде и пие. „Яде” и „пие” са глаголи. „Недостойно” е наречие, което описва глагола, то не описва местоимението. Тук Павел казва, че не човекът, който взема от трапезата е недостоен, а начинът, по който яде и пие от трапезата е недостоен.

Всички ние сме недостойни. Единствено прилагането на Христовата кръв в нашия живот ни прави достойни. Така че, точно Господната трапеза е мястото, където недостойният човек трябва да отиде. В следващата част на стиха Павел обяснява какво значи да ядеш и пиеш недостойно. Именно – да не разпознаеш Господното тяло. Ударението пада върху чашата, която е кръвта за прощение на греховете ни. Но също трябва да акцентираме върху хляба, за да ни напомни, че хлябът представлява тялото на Христос, взело нашите немощи и понесло болестите ни и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

Водещ: Като чета това, си мисля, а и винаги са ми казвали, че разпознаването на Господното тяло се изразява в отношението ни към нашите братя и сестри. Затова преди да вземем от Господната трапеза, трябва най-щателно да прегледаме душата си и да видим дали има нещо, за което да се покаем. Това включва ли се в Господната вечеря или не?

Гост: Не, не се включва. Това, което казваш, е вярно. И аз съм чувал да казват това – да не разпознаеш Господното тяло е например, ако аз съм с наднормено тегло и Бог ти даде слово да ми кажеш, че ако не спра да ям толкова много, ще умра преждевременно. Ако не те послушам, след като Бог ти е дал слово за мен, това е не разпознаване на Господното тяло. Това е вярно и е за служение в тялото Христово, но е съвсем ясно за какво Павел не говори тук. Той говори за вземането на Господната вечеря, говори за яденето на Господното тяло.

В този свят от времето, когато Адам съгреши, в света влезе не само греха, а и болестите. Нека поясня за момент. Смятах, че около 50% от болестите са с демоничен произход. В Евангелията се описват 19 души изцелени – като слепият Вартимей, жената с кръвотечението, жената прегърбена на две в продължение на 18 години и т. н. От тези 19 души, изброени в Евангелията като случаи на изцеление, 11 са с изгонване дух на немощ. Това е малко над половината.

Напоследък Бог ми показа значението на Деяния10:38, където се казва за „Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.” На пръв поглед, като четете този стих от Писанието, ще помислите, че в годините на служение на Исус, Той обикаляше и изцеляваше всички, които дяволът угнетяваше. Но това не е така, защото знаем, че в родния си град Христос не е могъл да направи велики дела поради неверието на хората там. Така че, в своя град Той не е изцелявал болните, угнетявани от дявола.

Всъщност значението на стиха е, че всеки, когото Исус е изцелил, е бил угнетяван от дявола по някакъв начин. Хората от църквата, до които Павел е писал, са ставали болни, немощни и са умирали преждевременно поради положението на деградация, в което човекът е изпаднал. Всичко, което ядем, което дишаме и пием, съдържа вредни химикали, действащи срещу тялото ни. Постоянно сме бобмандирани с различни видове радиация и различни замърсители, причиняващи болести. Павел казва, че когато пристъпиш към Господната трапеза и не разпознаеш Господното тяло, ядейки хляба, ти не съзнаваш, че всъщност ядеш Господното тяло, понесло твоите немощи и болести. Поради тази причина ще останеш болен и ще умреш преждевременно.

Водещ: Защо много християнски телевизионни мрежи и християнски телевизионни предавания отделят повече време за ползата от алтернативната медицина и витаминозното хранене, отколкото за това, което вие поучавате?

Гост: В продължение на 15 години имах най-голямата диетологична клиника в Хилсбър Каунти. Изкарвах прехраната си като диетолог. Но изхождайки от Божиите принципи, гледам на храненето като на идолопоклонство. И ще ви кажа защо.

Водещ: Извинете за момент, но нека само да вметна. Много християни биха умряли без някои от тези диети, нали?

Гост: Те така или иначе ще умрат. Хранителните програми няма да спрат това, което се подготвяме да срещнем. Няма да излекуват шарката, нито да ни предпазят от антракс или от последствията на всякакви видове биохимична война. Срещнах Джеси Дуплантис. Онзи ден чел в една статия, че ако се храниш здравословно, ще живееш с около 3 месеца по-дълго отколкото, ако се храниш неправилно. „Аз най-вероятно ще умра от тлъсти пилешки кълки”. Трудно е за сатана да намери добър човек с добри намерения и да му предложи нещо лошо. По-лесно му е да намери добър човек с добри намерения и да му предложи нещо добро. Все пак му се връзваме.

Водещ: Добре, но защо го правим? Защо му се хващаме на въдицата?

Гост: Защото планът на сатана е да прикрие всичко, което Исус направи за нас на Голгота. Това е бил движещият го мотив през цялата история. Всички програми за хранене, излъчвани по християнски телевизии, цитират Стария Завет. И вярно, в Стария Завет Бог постанови закони за храненето. Могат да се ядат само преживни чифтокопитни животни, т. е. кравата, овцата, козата. Свинята е чифтокопитно, но не е от преживните. Кравата преработва това, което е изяла, за 24 часа. При тази химична преработка, отпадните продукти бързо се изхвърлят от тялото. Свинята има тръби, минаващи надолу по краката й. Те се изпразват зад копитата, като от тях капе отпадният продукт, пълен с токсичност.

Ако искаш да заведеш добре охранено прасе на панаир и да го изложиш за продан, можеш да го оставиш върху сухи дървени стърготини да яде само житни зърна и само след два дни това място ще е мокро и вонящо. Защото изядения продукт се преработва в тялото на прасето за 4 часа, а на кравата са нужни 24 часа, така че тя предотвратява токсичността. Ето защо Бог е казал да не се яде свинско, защото е пълно с токсини. Казал е от морските твари да се ядат само тези, които имат скелет.

Рибите плуват и изхвърлят фекалните си материи на дъното на океана, а раците, омарите, стридите и скаридите се хранят с тях. Ако си вземете аквариум, слагате в него красива тропична рибка, но слагате също и морска котка и охлюви, защото тропичната рибка яде храна за рибки, а морската котка и охлювите изяждат фекалиите, които падат на дъното.

Водещ: Повечето месо, което консумираме в днешно време – особено птичето месо, съдържа толкова замърсители, че е не по-малко вредно от свинското, за което Библията ни предупреждава. Имам предвид, че в наши дни всичко е нездравословно, Джон. Тогава какъв е отговорът? Да не ядем ли?

Гост: Отговорът е да ядем от Господнята трапеза всеки ден. Говорихме за законите в Стария Завет, с които Бог забранява да ядем някои определени неща. Като отворим Новия Завет обаче, Исус обяви за невалидни всички закони за хранене, дадени в Стария Завет. Той каза да не се притесняваме какво ще ядем. Можем да ядем всичко, което сложат пред нас. Когато учениците Му бяха готови да ядат с немити ръце и фарисеите се съблазниха, Исус им каза: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.” Сега свържете това с учението за молитвата с вяра в Марка 11:23-24 „Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.”

Защо Старият Завет постановява закони за храненето, а Новият Завет ги анулира? Нещо се е случило между Стария и Новия Завет. Исус отиде на Голгота и Бог протегна ръката Си във времето и пространството да достигне до нас, взе нашите грехове, нанесе ги върху Исус и Го направи грешен заради нас. II Кор. 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.” В същото време на Голгота Бог взе и нашите болести и слабости и ги положи върху Исус. В Матей 8:17 пише: „Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе”. На Голгота Исус беше бичуван с 39 камшични удара. Докато Го биеха, Бог Му налагаше нашите болести. Исая 53 глава е великата Месианска глава, която описва как Исус извърши изкуплението ни.

Водещ: Един мой приятел написа докторат върху Адонай Рафа. Това означава Бог, който изцелява, но той доказа, че значението е нещо повече от Бог изцелява. Той е Бог, който възстановява всичко – именно това означава думата Рафа. В Исая 53 глава Рафа от древността е преди идването на Исус. Казват, че определено тук става дума за Месията. Писано е 800 години преди идването на Месията и са го нарекли „Прокажения Месия”. Защо? Защото са видели тези болести върху Него. Даже преди възникването на предразсъдъците, когато традиционните юдеи са чели 53-та глава от книгата на Исая са казали, че се отнася за Месията и са решили да Го наричат „Прокажения Месия” именно поради всички тези болести, които е понесъл. Продължете, Джон.

Гост: Много от художниците на Ренесанса са изобразявали Исус с проказа и всякакви други болести по Него. В Библейския превод „Кинг Джеймс”, в 10 стих четем: „Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал”. Вие знаете, че книгата Евреи изобщо не казва това. Пише, че Бог Го направи болен заради нас. На Голгота Исус взе нашите грехове върху Себе Си и бе направен грешен, без да има грях. В същото време Той бе станал болен, без да има болест. Ако погледнем Голгота от тази страна, в Библията нямаме дадени закони за хранене. Връщам си думите назад. Има един закон за храненето. Павел казва на Тимотей: „Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.”

Точно както в днешно време, когато идем в чужбина. Павел бил изпратил Тимотей на мисионерско пътешествие и ако пиел водата там, можел да заболее от дезинтерия. Днес предупреждаваме хората да не пият водата, а да пият вино, защото ферментите в него убиват микробите.

Водещ: Значи става дума за ферментирало вино. Защо някои хора приемат, че се говори за гроздов сок?

Гост: Защото нямат правилно разбиране. По-нататък ще навлезем в поучението за двата елемента на Господната трапеза и ще видим, че единият елемент е ферментирал, а другият – не. Но искам хората да разберат, че на Голгота Исус е станал болен с техните болести. Затова в Новия Завет Исус казва: „Не се безпокойте какво ще ядете”. Ако положим вярата си в това, което Исус направи – имам предвид „в Неговите рани ние сме изцелени”... (Водещият прекъсва госта).

Водещ: Разбирам мисълта Ви, Джон, но има ли баланс? Вие сте специалист по храненето също както и специалист по библейската тема за изцелението. Кажете ни къде е балансът?

Гост: Разбирам. Ето къде. Ти живееш във физическо тяло и то има физиологични нужди. Храната е непълноценна. Преди 30 години, когато бях в колежа, провеждахме лабораторни изследвания с моркови, купени от магазина. По-малко от половината съдържаха някакви витамини и каротин. Това беше по онова време. Нормално е да приемаш витамини и минерали под формата на храна. Когато пиеш даден витамин за определена болест, вярата ти в делото на изкуплението е разрушена, защото умът ти не може да вярва едновременно в две неща. По логиката на Аристотел, умът може да възприеме само едно нещо за факт. Напр. умът ти може само да вярва, че 2+2=4. Не може едновременно да вярва, че 2+2=4 и 2+2=5. Ако гледаш едноцветна хартия, да кажем – зелена, умът ти не може да вярва, че хартията е хем зелена, хем червена. Аристотел е бил първият, казал, че умът приема само едно нещо за факт. Ако умът ми вярва, че Исус е взел немощите ми и понесъл болестите ми и чрез Неговите рани съм изцелен, не може да вярва още, че трябва да ям определени неща, иначе ще получа артрит.

Водещ: Можем ли да свържем тази посока на мисли с думите на Яков за колебливия човек, който е непостоянен във всичките си пътища?

Гост: Абсолютно. В някое от предишните радиопредавания говорихме, че Бог е Създателят на два вида наука – науката за Духа, според която Той изговори всичко в съществувание, т. е. духовния закон, и науката за материята – елементите, които са в Земята. Можеш да вземаш поливитамини и минерали под формата на храна и да не търсиш нищо друго за лечение на съответна болест, освен раните на Исус.

Водещ: Някой с главоболие може да вземе аспирин и да разчита на лекари, ако е решил да не разчита на Божието Слово, но не може да получи същите резултати, които вярващите получават.

Гост: - Безспорно. Има една стара истина, според която вярата в Бог идва, когато вярата в хората се изчерпи. Докато вярваш на шишенцето с витамини, не можеш да вярваш в Бог. Ние хората сме физиологично обусловени. В наши дни има нещо, което наистина ограбва Църквата и това е – изследването за генетично унаследяване. Подложен си на генетични тестове, за да се установи дали носиш гена на болестта Алцхаймер, диабет или на друга болест. Чуйте! Когато преживях новорождението, придобих нов Баща, който не носи фамилна обремененост! С новорождението, и умът ни трябва да се обнови. „И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.”

От една страна ни се казва да се храним по определен начин, за да сме здрави и да живеем дълго. Но Писанието ни казва „Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.” Това е първата заповед, в която е включено обещание. Сега в какво ще вложиш вярата си – в думите на Бог или в здравословния начин на хранене, посочен от науката?

Водещ: Знаете ли, Мешпоха, все пак науката казва това. А гостът ни е лекар, ексерт по алтернативна медицина и витаминозно хранене и чувате ли какво твърди той? Тогава защо сте в това поприще, Джон, алтернативната медицина, диетология и мануална терапия?

Гост: - Мисля, че Бог ме е поставил в полето на здравеопазването, за да мога да бъда чут от хората. Божият план за мен измества моя. Духовният план превъзхожда физическия.

Сега нека продължим с I Тим. 4:1 „А Духът изрично казва...” Да спрем дотук. Павел пише, че Святият Дух е готов да каже нещо и ще го каже много кратко и с голяма сила. Той говори категорично, „...че в последни времена...” (предполагам всички сме съгласни, че се намираме в последни времена) „някои ще отстъпят от вярата.” А какво е вярата? Вярата е увереност в думите на Бога. Та някои ще отстъпят от думите, с които Бог ни предупреждава за идните събития „и ще слушат измамителни духове” – ето тук ни се казва какво се крие зад тях. Всичко, което идва срещу думите на Бог и срещу вярата, е измамлив дух.

Дяволът не иска да вярвате в това, което Бог е казал. Лъжливите духове и учения са от дявола. Стих 3: „които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.” Вече говорихме, че Бог разграничи животните на чисти и нечисти и в Стария Завет ни заповяда да не ядем нечистите от тях. Но този стих ни говори, че тези, които вярват и знаят истината, могат да приемат с благодарение всички творения, създадени от Бога. Ако вие не вярвате, но знаете истината, то всички животни не са добра храна за вас. Но ако вярвате и знаете истината, а тя е – на Голгота преди 2 хиляди години Исус взе нашите немощи и понесе болестите ни и чрез Неговите рани, ние се изцелихме, тогава можете да ядете всички твари с благодарение.

Да разгледаме следващите два стиха: „Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава чрез Божието Слово и молитва.” Преди говорих за свинското, обявено от Библията за нечисто. Науката също твърди, че е най-токсичното от всички видове месо. Но този пасаж от Писанията, който току що прочетох ни уверява, че свинското е добро и не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, защото се освещава чрез Божието Слово. Напомням ви, че то е добро само за онези, които вярват и знаят истината. Бог използва нечистите животни като прототип. Спомнете си как Петър бе на покрива и Бог искаше да го изпрати до къщата на Корнилий – един езичник, италианец. Бог спусна плащаница с нечисти животни и каза на Петър да вземе и да яде. „А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.” И Бог му каза: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.” После го изпрати до дома на Корнилий езичника. По онова време на езичниците се гледаше като на нечисти. Но Бог спаси целия дом на Корнилий и изля Святия Дух на него. Веднага Петър се върна при другите ученици да разкаже за случилото се, че Бог наистина изля Святия Си Дух на Корнилиевия дом, както и на тях.

Бог ни казва, че езичниците са нечисти, но Живото Слово, приложено в действие в техния живот, което Слово е Исус – Исус е Словото, дошло в плът – преобразява хората от нечисти в чисти. Когато седна пред свинска пържола, като лекар знам, че за мен не е добре да ям. Но като вярващ в Словото на Бога, аз я приемам с благодарение и Бог прави чудо, като я очиства чрез Словото Си.

Водещ: Но защо изобщо Бог трябва да върши чудо? Защо просто не се откажете от свинската пържола?

Гост: - Защото искам да изразя вярата си в думите на Исус. Той казва да не се притеснявам какво ще ям, а да ям каквото сложат пред мен. И както вие вече отбелязахте, ако се откажа от свинското и го заменя с пилешко или телешко, те също са пълни с химикали. В такъв случай трябва да приложа същото правило. С други думи Бог не иска прекалено да ангажираме ума си с разни диети. Вижте целия християнски телевизионен свят. Всички са толкова ангажирани с това, какво трябва да ядем. В Стария Завет Бог каза на евреите да не влизат във взаимоотношения с други народи, а да се отдалечават от тях, да не приемат техните обичаи, да не се оскверняват с тях и да се хранят така, както Бог им е заповядал. В Новия Завет Бог казва: „Идете по целия свят” и проповядвайте. Така ние трябва да идем при хора с различни от нашите обичаи и начин на хранене.

Веднъж бях на семинар и един Божий мъж с докторантура по хранене седеше до мен. Един човек дойде и му каза: „Господине, имаме откриване в Куба. Бихте ли отишли там да организирате мисионерите в Куба?” И той отговори: „Не. Там ще ме натъпчат със свинско.” Ако трябваше да спазваме определени диети, Божието Евангелие би било ограничаващо за човека. Затова Новият Завет казва „Не се грижете какво ще ядете”. Яжте, защото вече сте изцелени.

Веднъж проповядвах за Господната трапеза в една църква в Ларго, Флорида, и около шест седмици след това по телефона ми се обади непозната жена от тази църква. Каза ми, че със съпруга си същата неделя били извън града, но като се върнали, отишли на църква и всички обсъждали моята проповед за Господната вечеря. Те си поръчали касета със запис на проповедта ми. Жената ми разказа, че съпругът й е много тих и затворен човек. Имал рак на пикочния мехур и ходел с катетър. От тогава, щом се върнел вечер от работа, казвал: „Къде е касетата на д-р Милър?”, тя му я давала и той се затварял в спалнята си. На втората седмица поискал от нея безквасен хляб и вино и тя разбрала, че е приел моето поучение. Този жена беше много развълнувана: „Д-р Милър, сега мъжът ми е напълно изцелен от рака в пикочния мехур и уретрата, не носи катетър, вече пътува с организацията Full Gospel Businessmen Fellowship и проповядва вашето послание за Господната трапеза из цялата страна.” Точно такива хора харесвам...

Църковният свят е основан върху разказваните чудеса. Трябва да преживееш чудо за едно или друго нещо. В определен момент ти очакваш чудо, очакваш това да е твоят ден, и то се случва. Библията иска от нас да достигнем не просто еднократно посещение от Бога, но Бог да заживее в нас. Знам, че всеки дъх, който вдишвам, е замърсен и ще увреди тялото ми. Всяка глътка от каквато и да е напитка също – можете да анализирате състава й и да видите, че съдържа субстанции, вредни за тялото. Същото е с всяка хапка храна. Така че, за да имам Божествено здраве, трябва да живея постоянно с чудеса...

През последните 10 години аз лично вземам Господна трапеза поне веднъж дневно.

Водещ: Има много хора, които смятат, че не могат да го правят в къщи. Трябва пастор или свещеник да им даде от Господната трапеза.

Гост: Много църкви следват това поучение и по този начин са лишили Църквата от общение, а всъщност това общение е започнато в домашна обстановка. Исус постанови Господната вечеря на последната Пасха. Новозаветната църква разчупваше хляб ежедневно от къща на къща. През около 831 г. сл. Хр. възниква „доктрината за преосъществяването”. Първият свещеник, писал за това е...

Водещ: Д-р Милър, има един термин – преосъществяване. Много хора от католическата вяра приемат за истина „преосъществяването” и аз наистина искам да разбера от вас какво мислите.

Гост: Преосъществяването е доктрина, при която свещеникът благославя хляба и виното и те буквално се превръщат в тялото и кръвта на Христос. По време на Пасхата Исус седеше на трапезата, „взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.” Всъщност Исус беше в плът и очевидно хлябът не беше Неговото тяло, а само представляваше тялото Му.

Водещ: Ранната църква вярваше ли в поучението на Католическата църква за преосъществяването?

Гост: Първото писмо за преосъществяването е писано от свещеник през 831 г. сл. Хр., т. е. около 800 години след сформиране на Ранната Църква. Църквата възприема доктрината известно време след това. Разминаването на това вярване с Библията е, че при него чудото се проявява в елементите на Господната трапеза, а в библейското общение чудото се проявява в човека, който яде и пие елементите.

Водещ: Обяснете ми нещо, което вчера отбелязахте – много хора не виждат нуждата от ежедневно общение и когато в Писанието се говори „разчупваха хляба от къща на къща”, те мислят за споделяне на трапезата от гостоприемство. Обяснете защо това схващане е неправилно.

Гост: През 1991 г. Бог ми говори, че ще срещна певеца Джони Кеш и аз трябва да му предам поучението за Господната вечеря. Разбрах, че е много болен и току що беше претърпял операция. Щеше да дойде в Тампа Бе да изнася концерт. По-късно разбрах от съпругата на Джими Картър, че когато тръгнал от Нешвил, е могъл да изрепетира само четири песни, защото се чувствал много зле. Чрез серия от чудеса, същата вечер на концерта Бог ме свърза с Джони Кеш. Дадох му каквото бях приготвил – поднос с хляб и вино, и касета със запис на моя проповед за Господната вечеря. Това стана в събота вечер. Той изпя четирите песни и каза на публиката: „Съжалявам, но Картър Систърс ще завършат концерта”. На следващия ден – неделя, той беше на легло цял ден, а на другия ден трябваше да пътува до Мелбърн, Флорида. По пътя в буса на шоуто на Джони Кеш, той пуснал моята касета да я прослуша. После получих от него следното писмо:

„Уважаеми д-р Милър, благодаря Ви за огромното благословение днес. Първо слушах Вашата касета от начало до край много внимателно, водих си записки и правих извадки на стиховете. После си приготвих малка Господня трапеза. Със съпругата ми положихме ръце, молихме се, разчупихме хляб и пихме вино. В мен дойде изцеление – знам го, почувствах го в тялото и духа си. Това вече ще бъде за мен нещо ежедневно, било сам, с жена ми Джун или с някой друг от семейството. Благодаря. Нека Бог продължи да Ви вдъхновява и учи. Джони Кеш”. Едно изречение от писмото се запечата в ума ми – „Това ще стане нещо ежедневно”.

Тогава се запитах „Боже, какво Джони Кеш е успял да долови, а аз съм пропуснал?”. И ето какво ми откри Господ! В Новия Завет имаме истинското тяло на Христос. В Стария Завет то е било под формата на манна, слизаща от небето. Хлябът, слязъл от небето, е давал физически сили на израилтяните, докато са ходели 40 години из пустинята. В Йоан 6 глава Исус три пъти каза: „Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха... Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето....Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син..., нямате живот в себе си.” Така Исус им казваше, че тази манна е само Негов преобраз.

Аз реших да изследвам Писанието, колко често израилтяните са яли от манната? Спомнете си – те трябваше да я събират всяка сутрин освен в съботен ден, а в петък събираха за два дни. Ако в понеделник бяха събрали достатъчно и за вторник, тя изгниваше и те разбраха да не допускат това. Така че, този вид хляб като преобраз на Христовото тяло в Стария Завет, беше взиман всеки ден. После Бог ме насочи към Деяния 2 глава. В деня на Петдесятница като дойде Святият Дух и седна като огнени езици на главите на хората, те започнаха да говорят на непознати езици. Тогава някои помислиха, че са пияни, но Петър стана и им рече: „тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня; но това е казаното чрез пророк Йоил: И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища”.

Казва се, че от проповедта на Петър са спасени три хиляди души и това поставя началото на Църквата. В Деяния 2 глава четем: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.” Този текст ни дава четирите доктрини на Новозаветната църква, които тя постоянно практикуваше. Като продължим надолу в текста, в стих 46 четем: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си...” Можете да видите пасажа и ще се уверите, че учениците на Исус са прекарвали ежедневно в храма. Месианските юдеи се срещали в храма при портала на Соломон да дискутират разни въпроси, но не са могли да ядат в храма Господня вечеря, защото еврейските духовни водачи са били против. Затова те се срещали в храма, а после се пръсвали по домовете да участват в общението.

Водещ: Каква промяна означава това за хората, които приемат посланието да участват в общението ежедневно, вместо веднъж месечно, когато пасторът раздава Господня вечеря в църквата?

Гост: Това е единственият начин да живеят в божествено здраве, който знам.

Водещ: Трябва да Ви задам един въпрос. Как сте със здравето?

Гост: Прекрасно. Познавам петдесятен проповедник с изцелително служение и неговия духовен баща – също известен служител. И двамата починаха три дни един след друг и то от един и същи вид рак. Веднъж един проповедник ми се обади и ме попита: „Докторе, какво става? Как така тези титани на вярата с изцелителни дарби, умират от рак?” Казах: „Не знам. Знам само едно нещо, което липсваше в живота им и то е ежедневното вземане на Господната вечеря.” Казах му, че всъщност познавам само един проповедник, който почина така, както би трябвало. Той разбираше великия смисъл на изкуплението и това е Смит Уигълзуърд. Той преобърна два континента надолу с главата. Трима възкръснаха от смъртта благодарение на неговото служение...

Водещ: Искам да ви кажа, че в благословението има свръхестествена сила. Всички тези неща, които буквално са били откраднати от Църквата, се възстановяват за нас днес. Вярвам, че това поколение ще види всичко възстановено. Искам да ви благословя: „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!” в името на Месия-Шалом, Принцът на мира, Йешуа Хамашиях Цид Кену, Исус Месията – нашата правда.

Д-р Милър е прекарал последните 20 години от живота си в изучаване на темата за Господната вечеря. Поканил съм го да ни поучава по темата цялата тази седмица. Д-р Милър, можете да продължите темата.

Гост: Бих искал да се спра на І Тимотей, 6 глава – последните два стиха. Тук Павел въвежда своето поучение, което току що е предал на Тимотей – всички Божии твари са добри за храна и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение и се освещава със Словото. Това е Божията духовна наука. Медицинската наука казва точно обратното. Чуйте последните два стиха: „ О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.” С други думи Павел твърди, че ще предадеш вярата си, ако следваш противоречията на науката. Писанието казва да ходим с вяра, а не с виждане, т. е. да следваме духовните закони, а не физическите или да гледаме на невидимите, а не на видимите неща. Защото нещата, които са видими, са преходни, а невидимите са вечни. Павел казва следното: ”...защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат”.

Приемам това за мое лично посвещение. Когато ходя от църква на църква, от една аудитория в друга, не искам да знам между тях нищо друго, освен Христа разпнат. Според Павел сме съставени от три части – дух, душа и тяло. І Сол 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.” Исус Христос извърши Своето дело на Голгота в пълнота. На Голгота Той даде Себе Си в жертва, която да те направи цялостен духом, изцелен душевно и изцелен телесно. Исая 53:5 е стихът, обобщаващ смисъла на изкуплението: „Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония”. Престъпленията и беззаконията са грехове. Тази част на стиха се отнася за нашето духовно изкупление. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...” – тук се включва изкуплението на нашия ум и се отнася към душата.

Богословите използват разума, волята и чувствата за охарактеризиране на душата. „И с Неговите рани ние се изцелихме.” – ето и физическата част на изкуплението. Човекът има три съставни части и Христос извърши изкуплението в три части за всяка от тях. Затова Той можа да каже „Свършено е”. Трите вече са цели.

Ти можеш да станеш цялостен духом, душевно и телесно само чрез Христовото дело на Голгота. А Църквата е изгубила точно това Божие послание. Слава Богу, църквите все още са запазили посланието за духовната част на изкуплението. Повечето традиционни църкви проповядват, че Исус заплати за греховете ни и чрез приемането на Исус за личен Спасител, греховете ни са простени. Но ние имаме достъп до психолози и психиатри християни, разполагаме с болници, клиники и диетични програми за тялото, а Исус осигури изцяло пълнота за нас и то за всяка област от нашия живот. Точно затова Павел казва: „Не искам да знам между вас нищо друго, освен Христа и то Него разпнат”. Ако боледуваш в духа си, тялото и ума ти също боледуват. На Голгота Исус Христос даде отговора. Възползвай се.

Чрез същия този метод в трите области, можеш да донесеш греха си пред кръста и да го размениш за Христовата правда. Твоята правда е като мръсна дрипа и не можеш да застанеш пред Бог с нея, но само с Христовата правда. Исус взе твоите грехове, ти вземаш Неговата правда. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...”. Петър каза да предадем цялата си угриженост на Този, Който се грижи за нас. Затова е възможно да го направим, защото на Голгота Исус претърпя невероятно душевно терзание. В кабинета си имам апарат. Поставяш два малки клипса на пръстите си и апаратът измерва входящата и изходяща сила на тока чрез промяна в диаметъра на капилярите при различното съпротивление на тока.

Това е основата на детектора на лъжата. Можеш да включиш апаратурата към човек и ако искаш да му изправиш косите – апаратът ще експлодира, а стрелката ще се изправи. Можеш да включиш апарата на малък интензитет и да задаваш на пациента въпроси. Например името на съпругата му е Алис. Ако го попитам как се казва жена му и той отговори „Алис”, апаратът ще покаже, че е казал истината. Но ако с жена си е имал конфликт, пациентът ще реагира емоционално. Виждаме, че даже и крайните капиляри на пръстите променят размера си според емоционалния ни отговор. Исус беше първият в историята на човечеството, на Когото потта се превърна в капки кръв, когато беше в Гетсиманската градина. По този начин Той извърши душевната част на изкуплението. В Исая 50:6 се казва: „Гърба си дадох на биене и бузите си на скубачите на косми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания.” Като понесе срама ни и всяко нещо против нас, Исус извърши душевното изкупление на Голгота. Той понесе несравнимо повече от това, което ние бихме могли.

Никой от нас не се е потил с капки кръв, но Той го преживя. Исая казва: „Той презря срама и претърпя кръста заради предстоящата Нему слава”. Исус не искаше да понесе срам, но като се натовари с греховете ни, трябваше да понесе и срама, който съпровожда нашите грехове. Затова и каза: „Не скрих лицето си от безчестие.”, защото лицето е онази анатомична част, която отразява душевното ни състояние. Ако видите в централния блок на новините известен бизнесмен, арестуван за наркотици, какво би направил той – ще скрие лицето си от камерите. Или ако видите някой да влиза в стаята ви с навирен нос, бихте си казали „О, какъв горделивец”. Така че, лицето отразява същността на душата. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...” Исая 53 глава е главата, която описва изкуплението и там се казва „Той беше презрян и отхвърлен”.

Психолозите и психиатрите биха казали, че всеки от нас в една или друга степен страда от отхвърляне, това не е нещо чуждо за човека. Но вижте какво отхвърляне понесе Исус. Исус създаде света със Своето Слово, създаде нас за Своя наслада и ние се обърнахме срещу Него. Той напусна небесния Си дом, дойде на земята да ни възвърне към предишното състояние на невинност и беше отхвърлен от нас, които Той дойде да възстанови. Стих 7 : „Той беше угнетяван”. Психолозите казват, че всеки е потиснат от нещо или преживява депресия, гнет. Но угнетяването, което Исус преживя, беше далеч по-непоносимо от това, което изобщо можем да си представим. Той претърпя такова душевно страдание, за да можем да прехвърлим на Него всички свои грижи.

Така че, възползвайте се от това по същия начин, по който сте се възползвали от свободата за съгрешавате. Психолозите и психиатрите искат да изследват всичко, което сте преживели в детството си и вероятно ви е повлияло. Това е в противовес с Писанията. Павел казва, че е срамно да говорим за злите дела, извършени в тайно. Обикновено не се говори за това. В колежа съм учил психология. Ръкоположен съм, но не е моя работа да седна с някой човек и да извадя на показ всички периоди от живота му, които са го докарали да това душевно състояние. Нито ръкоположен служител може да ви накара да назовете всичките си грехове. Казвате: „Отче, прости ми за всички грехове” и всички те са простени. Когато разбереш какво е направил Исус за теб на Голгота, можеш да положиш всяка грижа, всяко безпокойство и всеки страх на кръста и да ги размениш за мира, който ни беше даден.

Бих искал да проследим в цялата Библия видовете преобрази за Христовото тяло и как те анулират делото на сатана. Вече започнахме с І Кор. 11, където Павел казва, че ако вземате от трапезата, без да разпознавате Господното тяло, вие си оставате болни, немощни и смъртта ви идва преждевременно.

Искам да се върнем в Едемската градина, в която имаше дърво за познаване на доброто и злото, от което Адам и Ева не трябваше да ядат, но също имаше и дърво на живота. Когато ядоха от дървото за познаване на доброто и злото, Бог реши да ги изпъди от Едемската градина, за да не ядат от дървото на живота и да живеят вечно. Проклятието за този, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, беше смърт. Ако бяха ходели из градината и бяха яли от дървото на живота, това щеше да отмени проклятието на смъртта и щяха да живеят вечно. Всички богослови единомислено приемат дървото на живота като преобраз на Христос. Така като ядем от този вид Христово тяло – хляба на Господната трапеза, ние анулираме проклятието.

В градината Адам съгреши и осъзна, че е гол. Самосъзнанието на Адам за голота бе показателно за неговия грях. Преди да съгреши той не знаеше, че е гол. Адам реши да се покрие с препаска, за да изглежда приемливо пред Бога, но това се оказа недостатъчно. Бог трябваше да заколи животно и да направи от кожата дрехи, за да прикрие факта на грехопадението и да покрие голотата на Адам. Това изобразява Исус на кръста. Изключително важно е да видим, че когато Бог започна в градината да покрива греха на Адам, Той вече имаше изготвен план за изкупление. Още преди създанието на света, Исус беше жертвеното Агне.

Всички истории в Стария Завет посочват Исус като Божия Агнец, пожертван на Голгота. Грехопадението на Адам можеше да се покрие единствено чрез проливане на кръв. Имаме и преобраз за кръста.

Когато израилтяните бяха в Египет, Бог изпрати Мойсей да ги изведе оттам и му каза да извърши поредица от чудеса. Беше необходима кръв на агне, за да бъдат Божиите хора освободени. След като бяха освободени от робство, следващите 150 години бяха под закон. Бог постанови на старозаветните хора да спазват празника Пасха като възпоменание на Неговото освобождение. Дадени са ни различни видове преобрази, посочващи Голгота. От тази страна на Голгота имаме хляба на Господната вечеря и кръвта като вино – да пием и да си спомним Голгота. Денят на Голгота е най-важния ден, който някога е бил и някога ще бъде.

Даже преклонението в небесата е за достойният Агнец, който беше пожертван. Всички истории от Стария Завет гледат напред към Исус на кръста, а Новият Завет гледа назад към Исус на кръста – нашата централна отправна точка. За агнето, което представляваше Исус и с чиято кръв израилтяните трябваше да намажат стълбовете на вратите си, Бог още постанови да бъде изпечено и изядено заедно с вътрешностите. И Бог заповяда на Мойсей да каже на израилтяните да ядат препасани през кръста си, с обущата на нозете си и с тояги в ръце. С други думи, когато ядеш плътта на агнето, бъди готов за телесно освобождение.

Защо Бог им каза да ядат вътрешностите и всички части на агнето? Има духовен и физически смисъл във всичко, което Бог прави. Когато ядеш мозъка на агнето, трябва да ти донесе не само изцеление, но и умът Христов, защото агнето представлява Христос. Когато ядеш очите му, трябва да получиш не само изцеление на зрението, но да почнеш да виждаш с Христовите очи по начина, по който Христос вижда. Когато ядеш сърцето, трябва не само сърцето ти да се изцели, но да бъдеш изпълнен с Христовите любов и състрадание.

Виждал съм много пъти това не само в моя собствен живот, но и в живота на хората, на които съм проповядвал – когато са взели от Господната трапеза и се оттеглят, личността им се променя. По природа не сме толкова любящи или състрадателни, но когато ядем от трапезата, придобиваме тези характеристики. Тук ни е дадена типология за изцеление чрез ядене на агнето. В Псалм 105:37 пише: „И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.” Били са около три милиона евреи, изведени от 400-годишно пленничество и между тях не е имало нито един болен. Кръвта на Агнето спаси живота им, а тялото на Агнето им донесе изцеление.

В Числа 21 глава виждаме друга картина за Господната вечеря. Бог изпрати манната като преобраз на Христос и тя покриваше всичките физически нужди на израилтяните. Но те дойдоха при Мойсей и се оплакваха: „Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.” Те мразеха манната. Затова Бог им изпрати горителни змии да ги нахапят. Тогава те пак отидоха при Мойсей и казаха: „Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас.” Така Бог заповяда на Мойсей да вземе една медна змия, да я издигне на върлина, та всеки ухапан или умиращ да може да погледне на нея и да бъде изцерен.

Днес имаме същия избор. Можем да ядем от манната – хляба на Господната трапеза – тялото на Христос и да бъдем изцелени или можем да бъдем погълнати от змията. Същият закон е приложим и днес. Хората, които ядат от Господната вечеря, живеят в Божествено здраве, а тези, които не ядат, ще бъдат погълнати от змията. Вече говорихме как всички, които Исус е изцелил в Деяния 10:38 са били угнетявани от дявола. Библията ни казва, че всички болести, които Исус е изцелявал, са били угнетяване от Сатана. Добрата новина е, че от нас не се иска нищо друго, освен да погледнем към кръста.

Водещ: Защо Бог е издигнал на върлината отровна змия като преобраз?

Гост: Защото когато Исус взе на тялото Си нашите грехове, Той събра в Себе Си цялата субстанция на греха и злото. ІІ Кор. 5:21 „Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него правда пред Бога.” В Йоан 3:14 Исус каза: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.” Самият Исус оприличи Себе Си на змията, издигната на върлината. Докато не видиш Исус, поел в тялото Си есенцията на целия ти грях и зло, които някога си извършил или ще извършиш, ти никога няма да видиш себе си като праведник. Библията декларира, че ти си праведен!

Водещ: Бихте ли повторили тези думи – толкова са силни! Кажете това изявление отново.

Гост: Докато не приемеш, че Исус е понесъл върху Себе Си есенцията на всички твои грехове и злини, които някога си извършил или някога ще извършиш, никога няма да приемеш себе си за правед

17 август 2009, понеделник

Органична църква

Първият ни план беше оригиналната и неповторима идея да отворим кафе-сладкарница. Усетихте ли сарказма? Бяхме измислили целия сценарий – кой ще пече кифличките и сладкишите, кой ще прави кафето, кой ще свири на китара в ъгъла и ще пее “яки песни за Исус”. Дори бяхме наели място за целта. Тогава на сцената се появи Господ и ми пошушна: “Защо трябва да отваряте кафе и да се мъчите да привлечете хората в него? Защо просто не отидете в заведенията, където вече има хора?”

За нас това беше повратна точка. Нашата стратегия беше да накараме хората да сменят сладкарницата, която обичат, с нашата, така че после да можем да обърнем някои от тях към Исус. Но Господарят на жътвата отново имаше по-добра идея. Простият преход от нашата към неговата идея ни предпази от това да се превърнем в поредната църква, занимаваща се с привличане на хората, и вместо това да станем мисионерска и въплътена църква, която отива при изгубените. Резултатите са видни шест години по-късно в тридесет и два щата и двадесет и три държави.

Намерих едно заведение в квартала, което всяка вечер беше пълно с младежи. Молех се за мястото и за хората, които виждах там всеки път, когато разхождах кучето. Прекарах часове в молитва за душите на тези младежи. Започнах да ходя в заведението заедно с няколко души от нашия екип.
Играехме шах, табла и домино с редовните клиенти и така станахме част от тях. Изслушвахме внимателно личните разкази на хората и предлагахме състрадателна молитва на страдащите. Не им проповядвахме в буквалния смисъл, но хората често ни питаха за нашия духовен живот. Явно виждаха нещо привлекателно в него, защото много от тях бяха привлечени да открият повече за Христос.

Не след дълго моята дневна беше изпълнена с нов живот. Вместо да се преместим в по-голяма сграда, ние изпратихме малки екипи от по двама-трима в други заведения, за да започнат там нови църкви.

Откъс от книгата "Органична църква" от Нийл Коул, която скоро Менора прес ще издаде